Постинг
02.12.2006 18:16 -
Обичал ли си някога наистина жена?
Автор: mnenieto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1266 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2006 18:20
Прочетен: 1266 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 02.12.2006 18:20
Какво става в животът ти? Отначало започваш да се закачаш на момичетата в началното училище, като получаваме и подходящите наказания от учителките. После постепенно мъжкото надделява и почваш и да "цомбиш", "обарваш", като и тук получаваш полагащите ти се шамари... Постепенно "порастваш" и с това идва първата целувка, играта на "гадже", идва и целувката с език. През цялото време си оставаш мъж. Идва и момента, в който ти омръзва само порно да гледаш и тръгваш на лов за нещо, което в повечето случаи при първият му път не си ти ловджията, а жертвата...
После в гимназиалните години, а после и в студентските, играта на "гадже" продължава. Така си играеш, правиш се на силен пол. Купони, пиене, секс. постепенно гледаш как повечто ти приятели престават да ходят по купони. Питаш и отговорът често се повтаря:"Не пич не ми се ходи, а и приятелката..." Смееш се. Ей какви са тези хора с постоянните приятелки. Ти с момичетата се разбираш, но защо ти е приятелка? Даваш им каквото им трябва и те на теб, с колежките ти се имаш, но кафенето е единственото място на общуване. А и защо ти е "приятелка"? Ти си имаш планове за живота... тук да го избуташ учението и после на запад, да избягаш! Ако те питат хората защо, казваш им че имаш нужда от промяна, писнало ти е от всичко, каквото да означава това...
Остават ти две седмици и заминаваш... Щатите, а? Най-накрая бленуваната промяна. Магистър, после там ще си останеш, не ти трябва да се връщаш. Тук нямаш никой, е да родителите ти, но те го знаят, че винаги си търсил това. Знам, че не си за България, тук не можш да се реализираш, нямаш връзки, а човек като теб има нужда от промяна...
Добре е, че приятелите ти го организираха вместо теб това изпращане, подаърци, пожлеания да се върнеш като министър, снимки. Поканил си всички, трябва да ги видиш, макар и за последно. Всичко е, както до сега- пиене, който иска наркотици. Изведнъж до теб се доближава една от колежките ти и преди да кажи нещо ти я целуваш. Всички гледат като треснати, как ти, плейбоят точно нея целуваш, точно преди да заминеш. Писва ти, хващаш я под ръка и се изгубвате из тъмният град. Последната ти вечер, прекарана в разговори, откровения, целувки. Странно ти е, но и някак хубаво. Не си обещавате нищо, просто се разделяте насутринта, ти не виждаш сълзите и, но и никой не видя мислите ти...
Пети час от презокеанският полет. Мислиш. Дали е правилно всичко. Не ти ли се иска и ти някога да можеш да кажеш:"Пич не мога да дойда, а и приятелката..." Ще се справиш, без страх. там има също живот. Питаш се дали не си оставил и един зад теб?...
После в гимназиалните години, а после и в студентските, играта на "гадже" продължава. Така си играеш, правиш се на силен пол. Купони, пиене, секс. постепенно гледаш как повечто ти приятели престават да ходят по купони. Питаш и отговорът често се повтаря:"Не пич не ми се ходи, а и приятелката..." Смееш се. Ей какви са тези хора с постоянните приятелки. Ти с момичетата се разбираш, но защо ти е приятелка? Даваш им каквото им трябва и те на теб, с колежките ти се имаш, но кафенето е единственото място на общуване. А и защо ти е "приятелка"? Ти си имаш планове за живота... тук да го избуташ учението и после на запад, да избягаш! Ако те питат хората защо, казваш им че имаш нужда от промяна, писнало ти е от всичко, каквото да означава това...
Остават ти две седмици и заминаваш... Щатите, а? Най-накрая бленуваната промяна. Магистър, после там ще си останеш, не ти трябва да се връщаш. Тук нямаш никой, е да родителите ти, но те го знаят, че винаги си търсил това. Знам, че не си за България, тук не можш да се реализираш, нямаш връзки, а човек като теб има нужда от промяна...
Добре е, че приятелите ти го организираха вместо теб това изпращане, подаърци, пожлеания да се върнеш като министър, снимки. Поканил си всички, трябва да ги видиш, макар и за последно. Всичко е, както до сега- пиене, който иска наркотици. Изведнъж до теб се доближава една от колежките ти и преди да кажи нещо ти я целуваш. Всички гледат като треснати, как ти, плейбоят точно нея целуваш, точно преди да заминеш. Писва ти, хващаш я под ръка и се изгубвате из тъмният град. Последната ти вечер, прекарана в разговори, откровения, целувки. Странно ти е, но и някак хубаво. Не си обещавате нищо, просто се разделяте насутринта, ти не виждаш сълзите и, но и никой не видя мислите ти...
Пети час от презокеанският полет. Мислиш. Дали е правилно всичко. Не ти ли се иска и ти някога да можеш да кажеш:"Пич не мога да дойда, а и приятелката..." Ще се справиш, без страх. там има също живот. Питаш се дали не си оставил и един зад теб?...
Наистина е тъжно - Свилен Марков
Гидедът на Кърт Вонегът за наистина добр...
Ако искате наистина да отслабнете
Гидедът на Кърт Вонегът за наистина добр...
Ако искате наистина да отслабнете
И аз имам един приятел в Щатите, той за съжаление няма приятелка, просто не може да си намери. Казва, че американките не са за българи. Остава шанса да е чужеднка. Успех!
цитирай:) Има си време за всичко - и на това ще му дойде момента :)
цитирай
3.
анонимен -
zaminavaneto
02.12.2006 21:24
02.12.2006 21:24
moje bi si e izpusnal kusmeta,za6toto tova momi4e moje i da e bila golqmata mu lubov a toj q e zagurbil.
цитирайГолеми надежди даваш!
"Може би" тук няма. Щом нещата нямат развитие - какво? Да остане в БГ ли??!
цитирай"Може би" тук няма. Щом нещата нямат развитие - какво? Да остане в БГ ли??!
5.
анонимен -
след теб
02.12.2006 23:22
02.12.2006 23:22
е, последното изречение за живота, който може и да си оставил, най ми хареса.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 66
Блогрол