Жените изпускат натрупалите се емоции доста по-лесно от мъжете. Имам приятелки, които казват, че това е така защото са по-чувствителни от нас, но мисля, че просто е в природата на мъжа да задържа всичко в себе си. Не са малко примерите, в които стара жена се оплаква, че е болна и живее до сто години, докато дядото и просто ляга един ден на леглото и умира. И как няма да е така след като от малък са ти натяквали, че да си мъж, значи да не проронваш сълза и да не показваш емоциите си. 
Има моменти в живота, когато може да видим плачещ мъж и трябва да сме наясно, че за да се разплаче то е станало нещо съкровено в живота му-изключително радостно или съкрушаващо тъжно. Затова не приемам ревльовците за мъже, които гледат да проронят сълза във всеки удобен момент и правят така, че хората да разберат- те гледат да се изфукат, а и в нашето "модерно" общество, изпълнено с метеросексуална ориентация, това е на мода...
През годините малко сълзи, които съм виждал в очите на мъже са ми правили впечетление.
Когато бях на десет почина майката на дядо ми и  мъжът, който да тогава не  бях виждал да издаде и признак, че се вълнува от нещо, беше напълнил очите си, май бях единственият, който може би благодарение на детският си поглед, го забеляза...
Преди години се връщах от пазар и се разминах с "лудият" на квартала. Малко знаех за този човек. Като всички деца и аз като малък съм се подигравал на него и съм замерял прозорците му с камъни... Тогава очите му бяха напълнени със сълзи и държеше някаква снимка. Попитах баба ми да ми разкаже повече за този странен човек. Тя каза, че преди много години, той бил нормален, имал семейство- жена и дете. Един ден като се връщали от селото, където били родителите на жената, в насрещното платно се завъртял камион, ударил трабанта му... той се спасил, скочил в движение. трабанта продължил да се търкаля в пропаст, а на задната седалка където няма врата сдели жена му и детето... починали на място.... Тогава се сетих какво е имало на снимката, която той държеше...
Казах, че мъжете проронват сълзи и когато са радостни като раждане на децата им... Но и като с желали нещо цял живот и накрая го  постигнат:
Едно момче играло любимият си спорт, било добро, но просто късметът му все изневерявал и така не му се изпълнила мечтата.
Днес видях едно такова момче, всъщност не момче, а мъж, защото момчетата не плачат... 
Браво Мартине! Далеч от България са малко моментите, които могат да ме накарат да се разтреперя от щастие. Винаги съм бил горд, че съм българин и ме боли сърцето като слушам, че често самите ние казваме, че като личности сме по-добри отколкото като едно цяло. Макар и само един отбор показа, какво е да си българин!