Първо честит празник на студентите и да пият по-малко!
Наскоро в разговор с един “чуждоземец”, той ми сподели, че на всякъде в развитите икономики също е пълно с връзкари, въобще в тези страни е хубаво да имаш връзки, но ариецът ми спомена, че я има и възможността и сам да се издигнеш. Всичко това ми се видя първоначално, като на всеки тъмен балкански субект, доста странно. Опитите ми да направя нещо, т.е да кандидатствам за стаж и тнт, по нормалният път в тези “развити” страни, в 99% от случаите, завършваше несполучливо. Дни след този ми разговор случайно се срещнах с интересен наш сънародник- бивш кадър на УНСС. Като казвам бивш, не значи, че го е изкарал родният ни икономически Харвард. След първи курс го напуска и се отправя, като хилядите бългрски деца в последно време, на запад. Там с постоянно приготвен куфар да се завърне обратно в България, с работа по най-ужасните предприятия в тази държава, където ако се стремиш да градиш контакти и да се надяваш на лека работа, значи трябва да се казваш Мехмед и да идваш от Мала Азия, той си печели парите. А и няма друга алтернатива, родителите му- исключително интелигентни, членове на МЕНСА, получават в България общо огромната сума от 600 лева като учители, колкото е и наемът на квартирата му. Та той завършва, трети по успех... единственият чужденец, който въобще завършва... Толкова приятен разговор не бях водил отдавна, понеже и с “чуждоземците” не можеш да си кажеш много, а и рядко някой от тях се интересува от нещо. Въпросният българин в първата си година на работа в една от известните банки получава, колкото всички учители в неговият провинциален град, взети заедно. Разбира се беше променен, но не може и да се очаква от човек, преминал през всичко това. Той ме упрекна, че се оплаква, че получавам малко отоговори на моите кандидатствания, понеже малко пращам- демек трябва да си настоятелен. Разказвахме си и много неща от личният живот. Той ми разправи за голямата си любов, която останала в България. Просто като заминавал, той и казал, че не иска да я задължава да остава с него и да го “чака”, нека просто да продължи да живее животът си... Тя наистина продължила да живее и продължила да посещава лекците в УНСС, че дори завършила малко преди него, вече си имала друг приятел и тнт. Подържали връзка и му се оплакала, че не може да си намери работа, въпреки, че кандидатствала на много места, но след време му писала, че новият й приятел и бъдещ неин съпруг е братовчед на един чиновник от министерствата и я уредили като секретарка (тя завършила икономика на траспорта), а приятелят и почнал в общината, където пък от дълги години работила майка му... Моят събеседник го каза всичко това с усмивка, но допълни, че мисли че и със средно образование може да станеш секретарка, жал му беше за момичето.
Сега си мисля, трябва ли родителите да пращат децата си да учат в текстилния в София, а да се надяват да им поемат после бизнеса? Трябва ли да учат пет години нещо и после да им търсят работа с връзки?
Връзки има навсякъде, но в някои държави можеш с повече усилия и без тях... макар сиренето и лютеницата да са ти по-скъпи от злато!
Или накрая ще останем само на кланове- един управляващ едно министерство, друг друго, а за раята- за тях чижбина.
Извинявам се за минорният стил, все пак честит ви празник- бъдещи и бивши СТУДЕНти.
Колкото до кандидатстването, има си чалъми - как ще си оформиш СВто, мотивационното писмо, пък и те всички си имат критерии - на един ако не отговаряш, не ти и поглеждат документите.
