Тя се приготвяше за утрешният важен ден, беше си мечтала от малка за него, разбира се беше притеснена, но си го обесняваше с факта, че е просто в повече вълнението . Всичко беше готово- роклята, такава каквато си я представяше от малка, мястото, не някой миризлив стол, а добър ресторант, списъка с гости, та дори и музиката бе избрала сама, с онази песен на "Chris de Burgh- Lady in red". Ако казват, че на малките момиченца плановете не се сбъдва, то тя опровергаваше това, е не беше на 24, както си го мислеше като малка, но и 28 не беше лоша възраст, не й се искаше да чака до 35, просто й се виждаше странно. Огледа още веднъж роклята и реши да ляга, понеже човек трябва да изглежда свеж на такъв важен ден. Заспа. И започна да сънува мъжът, който щеше  от утре да е завинаги с нея. Беше красив, колега от университета, отначало само си подхвърляха шеги като приятели, после след един купон се случи така, че алкохолът помогн да се сближат и така тръгна. В продължение на две години бяха гаджета, постепенно я запозна с родителите си, също лекари като тях, с добре практика, въобще видя в него мъжът. После той й предложи и тя се съгласи и така дойде денят. В сънят й дойде неговият образ, красив, висок... появи се друг образ, една усмивка, две блестящи очи...Тя се събуди, беше почти 8 сутринта, време да се приготвя.
В общината и църквата всичко мина, както бе запланувано, каза "Да" без да се замисли, очите й се насълзиха, както и на него.
В ресторанта, тя вече почувства, че мечтата й се е сбъднала, всичките й приятелки,. сами или с приятели, неговите също, роднините, нейното семейство бяха щастливи. Вдигаха се наздравици, държаха се речи, играеше се хоро, някои вече се бяха понапили, но не и тя искаше всичко да остане чисто в съзнанието й. Дойде и моментът, когато пуснаха нейната песен и тя излезе да танцува с него, бяха сами на дансинга. Танцувайки тя видя, как до майка й се доближава най-добрата й приятелка и след като й каза нещо, майка й излезе навън с пребледняло лице. Танцът свърши и двамата с него си седаха по местата след поредното "горчиво". Тогава се приближи отново най-добрата й приятелка и й предаде да излезне до рецепцията, където я чакаше майка й. Там тя седеше, пребледняла, в едно от канапетата с букет в ръка, изправи се и й каза:
-Знаеш, че като мое дете, никога не съм искала да те наранявам и да ти преча при каквото и да е било, затова реших да ти го дам, въпреки, че баща ти не бе съгласен.
Подаде й букета и влезе обратно в залата.
Тя остана, сенда на канапето, където допреди малко бе седяла майка й. Букетът бе от бели хризантеми, любимите й, но малко хора знаеха за това. Тя взе  картичката,а на нея пишеше само "А аз дойдох просто да те видя".
Излезе навън, беше и задушно, седя и пуши под арката пред входа, когато една кола мина по улица и през отвореният заден прозорец видя двете блестящи очи. Колата отмина без да спре.
Знеше, че връщане назад няма, тя бе просто такъв човек, обърна се и влезе в залата, там стоеше съпругът и, личеше си, че е ядосан, той също се бе сетил... Тя седна до него и го целуна, разтоври устата си в усмивка към гостите и погледна най-добрата си приятелка в очите, двете се разбраха. Тя остава тук, беше взела решение и миналото не можеше да й влияе. От него остана...само прах, оставен от пропускащите колесници, отнасящи единственат й любов...и две блестящи очи...